Българинът не уважава Демокрацията! Това ясно си пролича и на протестите пред Парламента на РБългария през месец януари тази година – бити полицаи, бити граждани, летящи железа и камъни, гърмящи бомбички, крясъци, смут, блокиран социален живот в центъра на Столицата... Това е тъжнaта равносметка. А знаете ли защо не Я уважава? Той просто не Я разбира. Не Я познава. Дори претендира, че е разочарован от Нея...
Проблемът се корени другаде – преди две десетилетия демократичният режим е възприеман като панацеята за едно болно, тоталитарно общество. В представите на обикновения българин, мястото на тоталитарната, всичкопланираща и всемогъща държава, трябва да вземе Демокрацията. От нея се очаква благоденствие и повсеместно щастие. Комунистическият режим си отива, но след него остава мрачното му наследство – пагубните нагласи! Хората не съумяват да оценят благините, които Новото време им предоставя – свободата, възможността чрез лична инициатива и индивидуални качества всеки да се бори за постигане на целите и щастието си. Вместо „планиращ” орган, българите получават държава със строго разписани правомощия, защитаваща правата и ненамесата в личния живот на Гражданина. Първоначалното въодушевление скоро мутира в голямо РАЗОЧАРОВАНИЕ. Малко са готовите за такова предизвикателство – да поемат съдбата в ръцете си, да предприемат, да проявят активност и лична отговорност за делата си.
Вече няма кой да решава от името на отделната личност. Няма кой да планира местоживеенето, местоработата и заплащането на труда им. Нито пътуванията в чужбина. Разочарованието намира проявление в две насоки: пълна апатия и гражданска пасивност; агресия и враждебност.
Месец януари 2009. Светинята на българската демокрация и държавност е безугледно атакувана. Неуважението към Демокрацията не се проявява във формата, използвана за изряване на всеобщото недоволство. Организираният протест си остава най-мощният институционализиран инструмент за демонстрация на обществено несъгласие с правителствената политика. От мирен обаче той се превърна в груба атака срещу полицията - онази държавна структура, чиято функция се състои в това да пази реда и живота на гражданите. Да не забравяме, че именно последната се ползва с легитимното право за прилагане на сила. И след многобройни провокации, я приложи. Отново в духа на демократичната практика – никакви частни или колективни искания и интереси не бива да застрашават живота на хората и да пречат на нормалното функциониране на Цялото общество. Полицията влезе в изпълнение на правомощията си и го предотврати.
По дефиниция демократичният режим е считан за единствения открит метод за мирна смяна на правителството. Мирна. Чрез избори. Не с вандализъм по площадите (макар че именно такава практика е възприета от иначе а-политичните български граждани). На журналистическите въпроси „Какво ви води тук?”, повечето свеждат глава. Малко смогват да скалъпят дори един смислен аргумент за протестните си действия. Демокрацията по съществото си е само набор от процедури, целящи ограничаването на властта на онези, които моментно разполагат с нея. Иначе казано – тя е всичко, което може да искаме! Другото си зависи от нас. Нека затова поне да я уважаваме!
Кузман К.
Няма коментари:
Публикуване на коментар