Юли 2005, „Златни пясъци”.
Майкъл Шийлдс, освирепял до изстъпление английски футболен фен, грабва голям колкото тухла камък и с все сила го стоварва върху главата на 25-годишния по това време барман, баща на две деца, Мартин Георгиев. Ударът едва не убива българинa. По чудо. Резултатът: тежка черепно-мозъчна фрактура и мозъчен кръвоизлив. Мартин остава инвалид за цял живот. Целият този ужас се разиграва пред смаяните и изплашени погледи на десетки свидетели.
Септември 2009, Лондон.
„Майкъл Шийлдс на свобода” – ликуват радостните родители, близки, приятели, фенове на футбола, британският министър на правосъдиeто Джак Стро...
„Министър на правосъдието”?! Добре ли разчетох написаното: „право-съдие”, не, няма грешка; сигурно преводът е лош...
Видяхте ли във вестника снимката на щастливите Шийлдсовци (мама Мария и татко Майкъл)? Техните угоени, предоволни физиономии сякаш крещят: „Измъкна им се момчето ни!” И аз я видях. Рагневи ли ви? О, и мен...
След лична среща със семейството на осъдения у нас на десет години затвор за опит за убийство Майкъл Шийлдс, министърът на британското правосъдие Джак Стро, получавайки неопровержими доказателства от родителите на хулигана, се убедил в невиността му и посъветвал кралицата-майка да го помилва.
„Невинност”, казвате... Какво значи за вас тази дума, сър Стро? Сигурен ли сте, че познавате значението й или я употребявате просто „ей така”, между другото?
Да си представим следната ситуация: в дъхав на бира и чипс английски пъб, нахлува бълграски ултрас, отправя се с бързи крачки към бара и вероломно, с предварително подготвен тъп предмет, размазва черепа на момчето зад тезгяха. Причина: сигурно има такава, но тя е маловажна.
Е, сър, пак за „невинността”... Ами, ако барманът беше ваш син? Пак ли щяхте да се изразите по същия начин? Какви ще са последствията за извършилия деянието? Аз ще Ви кажа: щяхте да го разкатаете. Така, както се случва с всеки български гражданин, имал нещастието да наруши законите на гордата ви родина.
Вижте, нека изясним нещо: има ли общи правила? Общовалидни, „закони”, както ги наричат? „Има.” Но те за всички ли важат, независимо от етноса, прозхода и вероизповеданието и, още нещо само, последно: те винаги ли се прилагат? (Питам Ви като дете, но много искам да разбера, Вие всичко знаете!). „Би следвало” – ама че уклончиво!
Колко струва един български живот? Не, не, не преекспонирам, отговорете незабавно! ОК, сър, да опитаме така: колко български живота струват един британски? Не сумтете, ами вземете, че отговорете най-накрая!
Вие подигравате ли ми се? На мен или на българите по принцип? А може би на родителите на Мартин Георгиев, на които снимката във вестника, така и не видях.
Добре тогава, да се разберем така: Вие не ни зачитате. Не, спокойно, всичко е наред...
Само че, моля Ви се най-искрено, сетете се за това, следващия път, когато тръгнете (Вие сам или някой от безочливите ви колеги) да ни поучавате: било за корупцията (при вас като че ли я няма?), било за престъпността (Вие сам я поощрявате, освобождавайки престъпници), за лошите условия (погледнете си предградията(!), така де, гетата искам да кажа), камо ли за правораздаването (вие го”раздавате”, както Ви е удобно, нали?!)
Хайде да опитаме да свалим лицемерните си маски и да си говорим право в очите: горд ли сте със себе си? Какъв пример само давате! Ама Вие сте роден да наливате акъл бе, сър! Простете за езика, но ако бяхте тук пред мен, нямаше да си говорим, бъдете сигурен!
Знаете ли какво постигнахте, освобождавайки този потенциален убиец, мистър Стро? Вие ясно заявихте на обществото си: престъплението срещу онези ТАМ, не е престъпление тук. Вие станахте лице на беззаконието и произвола. Добре възпитавате, няма що! Впрочем, можете да спите спокойно и напълно основателно да сте горд от себе си – вашия продукт не Ви излага, на ниво е, както се казва. Всяко лято, още щом кацнат тук, вашите възпитаници (и те да видят малко слънце, горките!), като разбеснели се се впускат в познатите си занимания: да ломят, вандалстват, трошат, ръгат с ножове и пребиват с камъни... Като отвързани псета са. Ха-ха, смеете се! Недейте, Джак, у вас също имате заведения, те ще се върнат и някой път угодно нафиркани, забравили, че и в Англия има правила, току-виж и Вас почерпили с някой камък. Да оберете плодовете на труда си, не за друго. Пази, Боже, на никому да не се случва!
А сега към българските властници: господа, и най-вече Вие, г-н Борисов, хората Ви избраха, защото имаха нужда от лидер. Лидерът е човек, който има поцизия и я защитава, каквото и да му струва това – така се калява личност, така се изгражда национален манталитет. Никой не очаква от вас грубо – както, да речем, прави френският посланик у нас г-н Етиен дьо Понсен – да се месите в работа на съда и правораздавателната система на една сувереннна държава, каквато без съмнение е Великобритания. От вас се иска само да излезете с ясна и конкретна държавна позиция по случая; не за друго, а за да не останат нашите приятели с погрешното впечатление, че ние пак нямаме мнение, пак не знаем къде се намираме. За да ни уважават и да се съобразяват с нас, а не да се държат като с дивите племена от бившите колонии, които те така старателно са цивилизовали някога. Засега закъснявате, а времето минава. Искрено ми се ще да вярвам, че просто обмисляте отговора, все пак сте дипломатичен и премерен човек, не обичате да се изхвърляте.
Помилването на Майкъл Шийлдс е не само кървава обида за Мартин Георгиев, който от здраво и силно момче, за миг се озова на косъм от смъртта, а оттук нататък ще страда от последствията на нападението, докато е жив. Това е също така кощунствено безочие и тотално незачитане на най-простия и важен принцип за просъществуването на човечеството, а именно: „Не убивай!” Никой няма право, да отнема чужд живот. Никой не бива дори да си го помисля, камо ли да опитва да го стори! Дори вътрешно да живее със спокойствието, че „неговият Джак Стро” все пак ще го помилва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар